page contents Книжен ъгъл: Роберто Боланьо – първият литературен мит на XXI век
Предоставено от Blogger.

Роберто Боланьо – първият литературен мит на XXI век

6.9.15

Петко Тодоров

Четем разказите му

Той е чилийски футболист, в първия му сезон в Барселона отборът почва със загуби, нашият дели апартамент с африкански колега – в разказ на Роберто Боланьо от сборника „Кучки вероломни” (изд. „Жанет 45”, превод Нева Мичева).

Една вечер им гостува друг от отбора, негърът предлага да си пуснат кръв, събира я в чаша, заключва се в банята, пуска запис на африкански фолклор, после нашият наднича след него: банята си е съвсем наред. И на другия ден бият с голове на тримата.

Същият ритуал преди следващите мачове, също победи и така до края на сезона: шампиони, после взимат и европейската купа. После продават африканеца, после той загива в катастрофа. А историята не свършва... „Имах чувството, че съм прочел роман”, обобщава друг герой на Боланьо преживяването си от 4 страници – разказ на 16-годишно мексиканско селянче.

Такова е по правило обобщението от разказите на Боланьо. Той стана световен писател след кончината си – 2003, 50-годишен. Роден в Чили, младостта си изкарва в Мексико, зрелостта в Испания.

Литературната митология не е умряла, тя няма умиране, като всяка митология. Но не се храни с професионалистите, конституирани в края на миналия век – с договори за роман годишно със строго записан сюжетен формат, с белетристични бригади зад маркетинговите имена, въобще с комерсиалното четиво. Литературната митология е литературна, точка. Боланьо влезе в нея по тертипа от ХХ век, дали тя ще е различна в сегашния, ще видим.

Мястото на Боланьо е там, защото остави необходимото като литература и като литературна личност. Личността на писателя няма как да е друга. Загледайте се в разказа, дето героят разгръща антология на френскоезичната поезия – каква литературна игра! Ей такива попадения кодират мита му...

„Според една разпространена заблуда, Боланьо е нещо като Джим Морисън в литературата, отбелязва неговият приятел Хуан Вильоро в предговора. Голяма грешка обаче е да се мисли, че е жертвал живота си за романа. Той никога не е искал да бъде мъченик. Предпочиташе да оцелява”.