Френското писане на Давид Фоенкинос

Петко Тодоров

Преведоха наведнъж 2 негови романа

Отгърнахте ли „Шарлот” на Давид Фоенкинос? Не, не е мерена реч, роман е, белетристика. Всяко изречение е отделен параграф, предпочитани са къси, често са късани и се получила стихова графика.

Ефектът е в задъхването. Писателят задъхва читателя. До задух. Не е първият, дето го прави, но техниката може да се окаже оригинална. И заразителна.

Роман за Шарлот Саломон, германска еврейка, арестувана през 1943 в Южна Франция, откарана в Освиенцим и ликвидирана. На 26, бременна в пети месец.

Тя за година и половина преди това направила над 1300 експресионистични рисунки с гваш, около 800 от тях  автобиографични. Изрисувала семейната и интимната си история, оставила надписи.

Открити са след войната, за Шарлот има документални и игрални филми, като че ли това е първият за нея роман. Фоенкинос минал през местата на битието й, разпитвал, проучвал. Както Патрик Модиано в „Дора Брюдер”.

„Знаеш ли, че Модиано на твоите години беше нощен пазач тук”, собственикът на хотела към нощния рецепционист. Младокът приел длъжността за да пише в работно време. Мечтае за писател, чорбаджията го надушил.

Фоенкинос прави със „Спомените” роман от спомени (изд. „Колибри”). Не е автобиографично, изтъкна той в интервю. Животът на младежа като спомен, така вървят и животите на хората около него, вмъкнати са спомени на любимите му Модиано, Скот Фицджералд, Ясунари Кавабата, редови французи. Също оригинална техника. „Френско писане”, казваше българинът, когато четеше.